Рецепта за неприятности

Гръцкият премиер Андонис Самарас заяви пред Европейския парламент, че македонският език е комунистическа измишльотина, за която не му се говори.

Няма да се учудя, ако избухнете в одобрителен смях при звучния шамар, който отнесе Скопие в Страсбург. Дори да не се интересувате от македонските работи поне трябва да сте чували за неспирните пакости на вардарските ни роднини. Често напомнят палави съседски деца, които стоят до оградата ни и дебнат удобен момент да задигнат някоя златна ябълка. Да, нелепите претенции на младата античка държава към нашата история и национални герои могат и да ви отегчат до смърт. Въпреки това, нека не забравяме, че колкото и да не ни се нравят хипермакедонистите, България не е тази, която ще застане плътно зад позицията на Гърция. Една майка на немирен хлапак не може да се съюзи с някоя комшийка срещу собствения си син, колкото и да я е ядосал. Затова, не бързайте да наричате обичайния подход на официална София към Скопие беззъб или мекушав. Дори да се дължи на традиционно бездействената ни външна политика, по-добре така, отколкото рамо до рамо с истинските врагове на Македония.

Инатливото поведение на бившите югославяни на моменти дори буди респект. Едва ли има по-последователни титовисти от тях. Както се казва в един виц – Господ е създал българите, а Тито – македонците. Скоро може да се окаже, че и митичният Йосип Броз им е сънародник. Спорът за произхода югославския лидер и без друго продължава повече от 30 години след смъртта му. Като говорим за титовисти, нека не взимаме предвид само т.нар югоносталгия по старата им държава.

Според някои македонци от Републиката, пребивавали в България, при завръщане в родните им места, рядко ги лишават от „лек светски разговор“ с местната полиция. Явно носталгията и светлия спомен на влюбените в миража за бивша Югославия обхваща и спорните методи на титовата политическа полиция (УДБА).

До ден днешен не само българите от Македония, но и онези във Войводина и Западните покрайнини, живеят със страха от тази УДБА - още една комунистическа перла, както би казал Самарас. Нейните измислици обаче все още тровят въздуха на нашия полуостров и особено отношенията ни със Скопие. Нима смятате, че враждата и недоверието помежду ни са естествени?!

За разлика от Гърция, която, в лицето на своя министър-председател, не иска да говори за това, България трябва да застане на противоположна позиция и да инициира възможно най-активен диалог по въпросите на миналото. Това е единственият начин призраците да напуснат сцената и миризмата на боклука, замитан толкова време под килима, най-после да се разсее. Тогава може и онази ограда, над която надничат пакостливите комшийчета, да се срине за доброто на всички ни.