Вести от последнaта година

Марц, намирам особена ирония във факта, че хапчето против махмурлук е откритие на д-р Дейвид Нът.
Нът!
Приемам го като проява на чувството ти за хумор.
От тази страна сме склонни да припознаваме всякакви загадъчни знаци - убедени, че са предназначени само за нас. Откривам у себе си вграден стремеж към умилостивяване на покойните. Суеверната ми душа смята, че отвъд се вижда всеки атом на безчовечност и плесен, които бълва топлото ми тяло. Отсам пък ореолът на напусналите това безнадеждно място с времето става все по-ярък. На път си да се превърнеш в градска легенда. Споменавахме те онази вечер в Амстердам. Барът.

Ден по-късно в Амстердам-градът с Векс срещнахме другаря Емо, който, според мен, ти се хареса. Историята как е зарязал правото и журналистиката, за да се занимава с театър, сякаш беше тъкмо за твоите уши. Какво се чудиш? Не мога да си представя, че не си бил там.

Взех си кученце, Марц. Женско, отговаря на името Дребо. Коктейлна порода. След по-малко от седмица ще стане на три месеца. Откакто е с мен заспивам спокойно и започвам да се хиля секунди след събуждането - четириногото почти винаги ме разсмива за добро утро. Мисля, че ме възприема като запален колекционер на скъпоценните й изпражнения. Стопанките понякога изразяват нелеп възторг от вида на кучешкото ако. Разбираем само за хора с домашни любимци.

Така и не отидох на любимото ти Дере. Нито на Камен бряг. Беше планирано за края на май. Вълнувах се. Държах се сякаш имам среща там. Плановете се провалиха в последния момент. Добрата компания, която бях избрала, се оказа злосторна банда обсесивни интриганти. Имам чувството, че си го знаел преди мен. В крайна сметка се затворих вкъщи и прекарах три кошмароподобни денонощия в собствената си компания. Такава ненавист не бях изпитвала откакто онзи тъпак се опитваше да се залости от вътрешната страна на живота ми. Трябваше да се придържам към първоначалното си намерение - да ида сама.  Вече нямам време да се чакам. (Впрочем, сега не ми се говори за татко.)

I wish you were here. Веднъж ми каза, че най-големият ужас за теб е мисълта, че ще изпратиш родителите си от този свят. Въпреки това се надяваше да не си тръгнеш първи, за да не ги нараниш. "Не искам да наранявам никого повече!" Помня и онази история за Висоцки, която все повтаряше.

За мен най-страшната мисъл е, че никой няма да бъде там, когато ми дойде времето.

Честит рожден ден, Марц. Радвам се, че поговорихме.