Из дневника на ваш'та Надежда и Гражданка: Фиренце бус - Петар

Фиренце бус пристигна на автогарата в Загреб доста след полунощ. Качи се 18-годишният Петар. Изпрати го баща му, когото чух да заръчва: "Не заспивай! Тук всичко може да се случи!". Човекът беше по югославски напрегнат от българската регистрация на пътническото возило, което трябваше да откара сина му до Болоня. Петар (не Петър!), разбира се, обеща.

Оказа се общително момче и малко след като се настани на седалката зад мен се сприятелихме. Каза че е изпил толкова много кафе, че няма начин да заспи, дори и да иска. Кратка спирка на бензиностанция в Словения. Услужих му с дребни за тоалетна и го уверих, че няма от какво толкова да се притеснява в полупразния ни автобус за Флоренция. Младият Петар заспа. 

Спирка по-късно пиехме ранно сутрешно еспресо някъде към Триест. 

Петар е тренирал футбол и, когато порасне, ще стане автомонтьор и глава на семейство. Той е роден в Загреб, но родителите му произхождат от Косово. Фен е на Цеца и много харесва сръбския ми акцент. Гордее се с дядо си, който е построил 13 къщи през живота си. Иначе, оценява постройките като непрактични: твърде големи и непосилни за поддръжка.

През лятото работи в ресторанта на баща си, защото не иска да бъде безделник. Дано се е забавлявал в Болоня. Tрябваше да прекара там няколко дни с леля си. 

Преди да се разделим каза, че в Загреб веднъж срещнал красива мулатка на име Надя, която имала моята къдрава коса. 

Надявам се Петар да стане страхотен майстор, да създаде щастливо гнездо и никога да не съжалява, че е пропуснал нещо.