Из дневника на ваш'та Надежда и Гражданка: Фиренце бус - Иври

Пътувах до Фиренце почти 24 часа. Първоначално седях до мълчалив хърватин с шумни мисли. Младежът беше надарен с голяма бенка на горната устна ненавиждаше всичко около себе си.

Съгласих се временно да приютя стек дамски цигари на един от шофьорите ("Кажи, че струват 20 евро, ако те питат) и скоро бях преместена на празна двойна седалка. Точно пред някаква побъркана паникьорка.

Спирка за вечеря в Сърбия, някъде по магистралата Ниш-Белград. Заприказвах се с възпитан израелец (преведох му заръките на шофьорите към пътниците, които бяха обявени само на български), който планираше да се засели в България през зимата.
Среден ръст, интелигентни очилца, безукорна подстрижка. Възраст: някъде между 30 и 40. Вероятно гей.

Интересувал го артистичният свят в София. Междувременно го запознах го със сръбската дюлева ракия. Каза че иска да преподава кино у нас.
Попита аз артист ли съм. Отрекох. Добави: "Може би поне писател?" - Не, не, наистина. "Но завърших Художествената академия", признах. "О, тогава можеш да минеш за артистична", примири се Иври. Мисля, че така се казва.

Споменах, че в София има стара еврейска общност, с която би трябвало да се гордеем. Веднага заяви, че не се интересува от нея. "Много от нас на едно място не е добре", обясни. "Аз мога да го кажа", продължи с усмивка. "Малко shit е тор, а много - планина от лайна и мирише лошо".

Според него има две неща, които в Израел са по-евтини, отколкото другаде: мобилните комуникации и ипотеките на недвижими имоти.

Иври слезе в Белград.