Из дневника на ваш'та Надежда и Гражданка: Монтеварки, 22/7/16

Монтеварки, Тоскана. Пристигнах вчера. Не запомних веднага името на градчето.

Ако не знаеш какво да правиш, яж джелато, каза Вероникс. Пиши, рисувай. Само не тъжи.

Представям си синкавата светлина, която се разсейва в празния ми софийски дом. Като в прясна гробница.

Гробница. Гробниците носят покой, но понякога в тях се ридае. Никой не се задържа за дълго там.

Вино. Не очаквай много от местните момчета, каза Юлис.
Юлис е удивителна жена.

Спомних си как Р. започва да крещи, че никой няма да му казва какво да прави. Точно преди да послуша майка си. Тя пък се смята за щастлива, защото се е опазила от това да се влюби. Омъжена, с две деца. Обича да готви. У тях винаги мирише на пържено. Отначало й се възхищавах. После я презрях. Сега съм й благодарна. Откакто я опознах си дадох сметка колко прекрасна е собствената ми родителка.

Винаги е едно и също, каза Ю. Той вини нея, а тя - него.

В джелатерията зазвуча Like a Rolling Stone на Дилън, изпълнена от Мик Джагър. Мисля, че Стоунс направиха кавъра някъде в средата на 90-те. How does it feel to be on your own, with no direction at all.

Около четири следобед Монтеварки се буди от дрямка и започва да се готви за своето аперитиво.

Открих най-вкусната пица Маргарита в града от първия път. Нямаше как да знам това, ако не бях опитала втора, трета, четвърта... Пицата явно е като любовта. Каква необикновена тъпотия.