Отидох на представлението, готова да го обезценя с пагубна за всеки привикнал към комплименти и безпринципни овации квазитеатрал критика. Каквото и да видех на сцената, перото ми щеше да се подчини на подмолните ми намерения. "Мир вам" щеше е поредният отегчителен боклук на българска сцена.
Не допусках, че може да изпитам дълбоко съжаление за тези си непочтени планове, породени единствено от осакатяващата лична връзка, която имах с участник в проекта.
За мен сценичното начинание на Неда Каксеказваше бе единствено болезнено напомняне за унизителните мигове, преживени с Рикардо Какъвбеше, след като прие да участва в него. Нищо друго.
Видях "Мир вам" наскоро - дълго след премиерата му, когато парещата обида от хвалбите за похожденията на някогашния ми любим сред сътрудничките от творческия му колектив беше избледняла до забавна история за маса.
Въоръжена с тефтер за бележки, приятно нахален приятел за компания и неотразим чар преди няколко дни се озовах в Червената къща, за да мога да твърдя, че формално съм гледала това недоразумение. Чували сте, отмъщението се сервира добре охладено.
Изглежда тайно съм била убедена, че в представлението непременно има нещо стойностно, което да потопя в дъжд от злонамерени изречения. След края на спектакъла обаче бях зашеметена от неочаквани мисли и отсъствието на очаквани чувства.
Приятно начало с гостоприемно поднасяне на кафе и фурми в предверието, както и уточнение, че билетите се продават след края на събитието под формата на някакво доброволно безотчетно дарение. Оказа се, че ти предлагат да запазиш парче картон, като удостоверение, може би, че си от добрите. Няма нужда, мерси.
Интродукцията е последвана от трепетлива интерпретация на разкази от първо лице на двама души. Единият е бежанец от Ирак, другият - бременна чужденка, потресена от трогателната добросъседска грижа, която е преживяла в Сирия. Развитието започва плашещо да напомня коледен репортаж на някое битиви, но любопитството към това, което предстои, все още не е изветряло.
Двамата герои се местят от предверието зад микрофони в двата края на сцената, предизвикателно обърнати към публиката. Предстои поредица от фрагментарни интервюта, пируети по сцената, падащи камъни и други експресивни моменти, короновани с бомбардировка от нарове.
Нито един от тях не попадна в мутрата на някой изкуфял патриотар или изроден популист от голямата сцена. Символично, разбира се.
Омайващият иначе звук на Ибрахимовия ауд постоя за кратко, залепен неестествено на фона на колажа от картини, титри и звуци, за които още търся някаква подпора. Някъде към края инструментът е предаден като дете или като безценно кюлче културно наследство към публиката. Силен момент, който идва само да прекъсне за секунда горещите ми молитви това преживяване да приключи по-скоро.
Ненадейно се улових, че още чакам образът да се изостри, ядрото да се оформи и наистина да съжаля, че не съм рамо до рамо с авторите на проекта. Да им завидя за работата като един малък жалък атом от Салиери, вместо да се питам защо ограбват стойността на собствения си продукт. От усещането за измама дори пресилено ги оприличих на група божидардимитровци.
Изглежда тайно съм била убедена, че в представлението непременно има нещо стойностно, което да потопя в дъжд от злонамерени изречения. След края на спектакъла обаче бях зашеметена от неочаквани мисли и отсъствието на очаквани чувства.
Приятно начало с гостоприемно поднасяне на кафе и фурми в предверието, както и уточнение, че билетите се продават след края на събитието под формата на някакво доброволно безотчетно дарение. Оказа се, че ти предлагат да запазиш парче картон, като удостоверение, може би, че си от добрите. Няма нужда, мерси.
Интродукцията е последвана от трепетлива интерпретация на разкази от първо лице на двама души. Единият е бежанец от Ирак, другият - бременна чужденка, потресена от трогателната добросъседска грижа, която е преживяла в Сирия. Развитието започва плашещо да напомня коледен репортаж на някое битиви, но любопитството към това, което предстои, все още не е изветряло.
Двамата герои се местят от предверието зад микрофони в двата края на сцената, предизвикателно обърнати към публиката. Предстои поредица от фрагментарни интервюта, пируети по сцената, падащи камъни и други експресивни моменти, короновани с бомбардировка от нарове.
Нито един от тях не попадна в мутрата на някой изкуфял патриотар или изроден популист от голямата сцена. Символично, разбира се.
Омайващият иначе звук на Ибрахимовия ауд постоя за кратко, залепен неестествено на фона на колажа от картини, титри и звуци, за които още търся някаква подпора. Някъде към края инструментът е предаден като дете или като безценно кюлче културно наследство към публиката. Силен момент, който идва само да прекъсне за секунда горещите ми молитви това преживяване да приключи по-скоро.
Това ли са моите съмишленици и това ли беше техният глас? Въпросът или картината, която може би е трябвало да постави експеримента, както нарече представлението един познат, така и не се различиха в мъглата от пропуснати възможности за изразяване или някакво живо свидетелство, което, май, също трябваше да е там. Документирано.
Бегло очертание на пакостливост - не чак смелост - се съдържаше само в обвинителния пръст, насочен от самото начало към публиката. Само дето тази публика видимо също бе там, за да изобличи процеса на обезчовечаване и демонизиране на бежанските легиони. Или, може би, за да покаже снизходителна приятелска подкрепа към участниците: хартиени воини, които се бият сами със себе си, далеч от всякакъв фронт.
Накрая се озовах навън дълбоко разочарована от това, че няма какво лошо да кажа за нещо, което и без друго го няма. Наречете ме фрустриран клоун, но пак няма да има особено значение. Останете си с мир.
Ваш'та Надежда
Бегло очертание на пакостливост - не чак смелост - се съдържаше само в обвинителния пръст, насочен от самото начало към публиката. Само дето тази публика видимо също бе там, за да изобличи процеса на обезчовечаване и демонизиране на бежанските легиони. Или, може би, за да покаже снизходителна приятелска подкрепа към участниците: хартиени воини, които се бият сами със себе си, далеч от всякакъв фронт.
Накрая се озовах навън дълбоко разочарована от това, че няма какво лошо да кажа за нещо, което и без друго го няма. Наречете ме фрустриран клоун, но пак няма да има особено значение. Останете си с мир.
Ваш'та Надежда
No comments:
Post a Comment