Куфар

Всичко, което виждате около себе си, е физика. Всичко наоколо е и химия. Навсякъде има математика и биология. Оригинално, мили учителки. Г-ката Ката се чуди още ли е популярен този лаф сред просветните работнички. Веднъж тя получи шестица по география само защото знаеше името на столицата на Албания. Годината е 1992-ра, а училището – съмнително. Демокрацията тъкмо беше пукнала (в смисъл: първа пролет и т.н. Не че е умряла от нещо...).

Половината й съученици достигнаха пълнолетие някъде в шести клас. Кукуруку, вафла чудна беше хит, а срещу даскалото й продаваха единични късове цигари. Както и да е. Снощи Гражданката се замисли...

Мили деца, огледайте се. Всичко е литература - теми и съчинения. Навсякъде има метафори. На стената вдясно е залепена карта на света, например. Като безмълвно напомняне за това колко малка е планетата ни, всъщност. Не! Като смиряващ мехлем за алчната душа на Човека, който забравя колко е незначителен и малък. Не! Като еднопосочен билет без дата и час! Ето така.

Няма нищо случайно, деца. От другата страна на героинята е захвърлена старата й чанта. Върху нея небрежно са оставени любимите й слънчеви очила. Като товара от живота, снет за кратко от плещите на Човека; като кадър, от който разбираме, че героят си е у дома; като свалена маска; като вперен в слънцето поглед, малко преди да остане невиждащ завинаги; като тайна среща в следобедните часове на делничен ден; като разпилените тайни на дама с минало; като с крака на бюрото и чаша скоч в ръка. Пийте само швепс!

Празна пластмасова чашка от кафе и смачкана опаковка от шоколад. Като нощна смяна в моргата; като махмурлук; като кръвна захар; като предменструален синдром; като кофеин, какао и карамел; като хлебарки в машината за топли напитки. Като изстискана туба зъбна паста.

За домашно: монети, химикалка, молив, стар вестник, чифт обувки. Куфар.