Първи спомени: Гражданката Ката е на четири и се вълнува, когато пуснат това парче по радиото. Motori. (Divlje Jagode, Bijelo Dugme)
Там, където Ката беше на четири, а единствената й приятелка се казваше Аня, го пускаха. Близо 25 години по-късно го чу и на живо. Това беше на градския площад в Кюстендил. Аня стана пиянистка. Сега има супер-популярна школа за латино танци.
True Blue – албумът. Madonna. Будене за училище в първи клас. Метод, измислен от брат й. С него тогава още спяха в една стая. Около нейното легло всяка вечер подредждаха столове, за да не пада нощем на пода. Когато трябваше да се събуди за училище навън беше тъмно и беснееше някаква люта зима. La Isla Bonita…
На обложката Мадона е с цвят на косата и прическа ала Мерилин Монро. Заснета е в профил, със силно изметната назад глава, притворени очи и полуотворени устни.
Фотографията е почти монохромна, а над нея има голям надпис MADONNA. Със сини букви.
По-късно Ката започна да си устройва събуждане с Roxette. Тогава тя вече сама поставяше касетофона близо до леглото си преди да заспи. На сутринта с едно натискане на play касетата завърташе любимото й парче. She’s got the look…
Големия Брат
Ката му завиждаше за бюрото. То имаше чекмедже и шкафче, а в тях много интересни джунджурии. Вратата на шкафчето беше облепена с лепенки (да, де, стикери). Тогава той имаше и колекция от комикси на Алън Форд. Според Гражданката обаче най-ценното му притежание беше правоъгълно кожено куфарче за касети със сборни записи. Точно те й бяха строго забранени.
Ката дължи на брат си откриването на диското, уейва, пънка и на нещо, наречено „осемдесетте”. Ката се беше пръкнала в самото му начало.
Heartbreak Hotel, Cause You are Young (C.C. Catch). Тези са от любимата й сборна касета на Брата, която изобщо не е пипала. Тя съдържаше още Kim Wilde (ако й я пуснат в някой клуб сега ще затанцува) , Depeche Mode (които така и не напуснаха личните й предпочитания), Mano Negra (!) и още няколко, които е по-добре да премълчи (Sabrina или Samantha Fox, например). Mala Vida!
Ката вече беше на 8-9. Прибираше се първа и бързаше да заеме точно определено място пред една витрина, която я отразяваше. Касетата се въртеше и превърташе, а Ката тренираше сценично поведение пред порцелановите чашки на майка й, затворени зад стъклото. Пееше си с измислени думи. (По-късно този вид изкуство стана популярен като Кен Лий - комбинация между Брус Лий и куклата Кен) Първият, който се прибереше след нея, я заварваше във вихъра на хореографията и певческата й интерпретация. Това караше Ката да се чувства неловко. Сега тя мисли, че нарочно са се промъквали тихо, за да не ги усети. Може да не е било много тихо. Ката и тогава обичаше да надува звука до дупка.
(А веднъж брат й я завари и да пуска леко порно на съученичките си. Касетата беше негова. На нея беше написано заглавието на някакъв уестърн. Ката едва не се хвърли под някой трамвай от срам. Сега си мисли, че брат й не е трябвало я кара да се чувства така. Той вече няма кьорав комикс, а касетите му и популярността, която вървеше с тях, са минало. Братът обаче вече има щерка и затова му се прощават някои неща.)
Foreigner с тяхното I Want to Know What Love Is (Касета с неуверено надписано бяло листче, пъхнато между обложката на производителя и пластмасовата горна част от кутията. Как се произнася това? – Фореигнер?).
Ката си спомня нежни комсомолски танци. Дребосъкът не е поканен на купона на Брата обаче. Той има рожден ден, но Гражданчето трябва да кротува в съседната стая и да си играе с новия си робот. Но пък той се търкаля, говори и има голям жълт бутон на главата. Предизвиква неочакван интерес у съученичките на Големия Брат. После Wonderful Life на Black (Името им се произнасяше като „Бляк”) Тук Ката май е на 10 и все я обличат в розово. Или розаво... Everything's Coming Up Roses
Деветдесетте
Малко след това обаче Гражданката откри колекцията от плочи на Гражданина Татко и на Гражданката Майка. Осемдесетте на Ката бяха свършили и нещо трябваше да я подготви за голямата й любов – деветдесетте! And this is my kinda love…
Не става дума за Take That и New Kids on The Block. Гражданката беше потопена, отнесена и почти удавена от голямата сиатълска вълна. Преди това обаче Ката трябваше да се научи да пуска грамофона.
А грамофона пусна Белия албум на The Beatles, и още ABBA, Louis Armstrong, Billie Holiday, Ella Fitzgerald, Aretha Franklin, Mozart, Vivaldi, Rachmaninov и какво ли още не. Сборните касети и онова продълговато куфарче бяха детронирани от винила.
Вкусовете на Големия Брат пък бяха изместени от тези на Гражданката Братовчед и Гражданката Леля. Те ненадейно бухнаха Ката в Deep Purple, Led Zeppelin, Pink Floyd, RHCP и, разбира се, Metallika (известна още от училищните чинове като Metalka или Metalica). А, и Sepultura. Гражданчето беше лудо по Territory (албумът). With every mistake we must surely be learning...
Само че, ако някой правеше музика специално за нея, това бяха REM, Nirvana, Pearl Jam, Alice in Chains, STP, Soundgarden, Mother Love Bone, Mad Season, Temple of the Dog, The Black Crows, Garbage. Или в обратен ред. Ката така и не можа да открие хронология. Май първо се заклещи в Nevermind, после в Ten, след това в Dirt, в Superunknown; междувременно и в Automatic for the People, Core, Bleach и Vs... Отзад напред, обратно към края и после отначало - пълна каша. Ката беше влюбена ерновременно в Staley, Vedder, Cobein и Weiland. Кой жив, кой мъртъв. It's better to burn out than to fade away...
Семена
През деветдесетте обаче Ката срещна и Д. от с. Ябълка. По това време Д. беше удивителен художник, а сега е изненадващо добър музикант. Свири на акордеон и осмисля сцената под краката си с целия си гений. В групата му има и един чешит, който свири на корен. Сериозно, Ката специално провери. Когато се запозна с Д. обаче не подозираше какви упорити семена ще посади той в музикалната й биография.
Спи ни се. Следва продължение.
No comments:
Post a Comment