Ката излезе от панелката си една лятна вечер без никакви планове. Нямаше уговорка с никого, не искаше да има, но не искаше и да остане вкъщи. Закрачи полека нагоре по кварталната улица, която не само, че нямаше име, но и не заслужаваше да получи, и по някое време се озова на Царя. Зави по Раковски все още без конкретна представа докъде иска да отиде и спря до денонощния магазин на ъгъла срещу Градинката-на -Кристал, за да си купи кутия цигари. Трябва да е било петък или събота вечер, защото по Българския Бродуей (Леле!) беше доста оживено. Не помня кои цигари пушеше Гражданката тогава (ако някой иска да вмъкна тук името на дадена марка преработен тютюн, да остави съобщение след сигнала– Ката и без друго си търси нова работа).
Докато си чакаше реда, Гражданката хвърли разсеян поглед през улицата, където двама чичо-дядовци свиреха стари шлагери на кухарките си. Единият беше с инструмент, очевидно опазен от всякакви наранявания, а другият беше облепил китарата си с разни лепенки и ваденки. И двамата изглеждаха дружелюбно-достопочтени.
Ката спокойно пресече Бродуея малко встрани от пешеходната пътека, и се спря, за да послуша музикантите. За нейно удобство наблизо имаше кашпа с някакви смачкани растения в нея.
Двамата улични музиканти посвириха още малко и спряха, за да побъбрят с Гражданката. Тя им предложи по бира, но те предпочетоха Кока-Кола. Този с чистичката китара беше гладко избръснат и много по-сладкодумен от другия - мълчалив и с понабола шарена брада. Побърза да сподели с Ката, че и двамата са пенсионери, но си имат професии: единия е бил някакъв пътуващ с кораб чешит в Балкантурист, а другият – явно забележителен инженер. Всички много ги уважавали, а пък говорили и чужди езици. Сега обаче скучали толкова много, че ако не били китарите - ех, добре че са свирили като млади! - нямало да знаят какво да правят. Пък и нали знае Гражданката какво било да си пенсионер у нас... Иска ли Ката да й изпеят нещо по желание? Хайде - казва тя - но нека е нещо, което те най-много обичат.
Преди време един неин приятел каза точно това на циганското трио в една софийска винарна, която вече не съществува, и прати кана вино на тяхната маса. Страхотно се получи тогава!
Уличните китари посвирика и попяха, а после пак се разприказваха с Гражданката. Инженерът (шарената китара) побутна Балкантуриста (говорещата китара) и го подсети да й разкаже онази негова история:
Балкантурист бил син на белогвардеец, който внезапно изчезнал и, както станало ясно по-късно, попаднал в един от онези лагери от нашата страна на желязната завеса. Момчето и майка му били почти сигурни, че е мъртъв, когато той изненадващо се завърнал след цели дванайсет години. Бил оцелял най-вече заради познанията си по ботаника, казал той по-късно. Как го е приел значително порасналият му син било трудно да се опише. Дотогава за него баща му е бил по-скоро приказен герой, отколкото действителен човек. Години по-късно, възрастният вече белогвардеец успял да уреди специална виза за сина си, с която да посети родния му град - Ростов на Дон (или пък е било Нещо-друго на Дон? Ката не е сигурна). Там той срещнал възрастна жена, която още помнела баща му. Бил единственият юноша от военното училище, който оцелял след масовото убийство на съучениците му.
Докато се опитва да възстанови разказа на музиканта от преди 3-4 години, Ката започва да се пита дали не е смесила спомените си с някой филм, който е гледала или с някоя друга история, чута кой знае къде.
На двете китари не се хареса, че Ката пуши цигари и пие бира направо от бутилката, седнала по турски, но пък тя с удоволствие слушаше разказите и песните им, и така заразно се смееше на вицовете им, че почти веднага й простиха хулиганските маниери. В смях и закачки, както се казва, минаха няколко часа и към един или два след полунощ Ката реши, че е време да си върви. Изпъна крака, поотупа се и любезно предложи да изпрати двамата си нови приятели с такси до домовете им. Оказа се обаче, че, както за всички други музиканти така и за тези, нощта едва започва. С момчешка усмивка Балкантурист обясни на Ката, че на съседната пряка ги очакват техни приятелки, баби-реститутки, които също като тях не можели да спят кой знае колко и почти всяка нощ си организирали соарета. Така ги очаровали, че сега нямало отърване от тях, през смях каза Балкантурист.
Една-две години по-късно Ката го видя отново в същата градинка, но този път беше сам. Приятелят му починал. Бил толкова по-млад от него, но го изпреварил. Докато говореше гледаше в земята и Гражданката имаше чувството, че толкова му се сърди задето е умрял, че чак го е срам да я погледне.
No comments:
Post a Comment