Гражданката и просякът

Това, което Гражданката Ката харесва най-много в новите си познати е, че може да им ракаже всичките си стари истории без да й мигне окото. Историите й стават за слушане само по веднъж, но тя май ги върти до оглупяване все едно са някаква безценна плоча на рок-банда от седемдесетте. Дори когато истинският спомен съвсем избледнее, на Ката не й писва да го изтупва и кърпи за всяко ново излизане пред публика като овехтял театрален костюм след десетина сезона на сцена. За пилота-просяк Бане, За двамата улични музиканти, За фотографа Жером Марс, който не издържа без зеленчуци, За майката на Ниджо, За матроната във влака, За бежанците-куфарни търговци, За Котор, За Сараево, За Токио...
Когато все пак ентусиазмът й се пресуши, Ката вади стари записи на други разказвачи, макар да звучат като едвам уловени на касетка парчета от радиото. За щастие обаче това означава, че моноспектакълът е свален от афиша и на протърканото дюшеме започат да танцуват поне дузина нови герои в шарени дрехи.
Цялата тази навалица обаче започва да отегчава Ката точно преди последната й песен да свърши внезапно в края на лентата. Тогава Гражданката предпочита да захвърли костюма и да се настани малко по-удобно, за да може спокойно да изслуша репертоара на другите кати и катове.

***

Всеки ден Ката разхождаше красивия си ирландски сетер Барни до парка, който отначало беше паркът на Черния Джордж, после паркът на Библиотеката, а накрая остана паркът на Големия недостроен храм на местния светия. Разбира се, Библиотеката нямаше как да запази преднина покрай мистични великани като споменатите двама.
Това беше паркът, край който стои и Малкия, но съвсем завършен, храм на местния светия, а пред него онова лято седеше Бане – еднокракият просяк. Бане ведро поздравяваше Ката всеки път, когато тя минаваше покрай него. Един ден съвсем младата Гражданка се спря при Бане и го попита дали може да го скицира няколко пъти. Бане се съгласи. На следващия ден Ката се появи с наръч моливи и няколко картона и се настани срещу него. Седна върху папката си, която служеше за преграда между черните й тесни дънки и топящия се асфалт (за модните несгоди през горещите дни - друг път) и се заприказва с еднокракия си модел. Рижав и брадат човек.
Ката пък беше късо подстригана черно-червенокоса (тип: полу-гарван и полу-домат) кандидатстудентка с три разноцветни плитчици (виолетова, розова и жълта) разхвърляни по главата й на случаен принцип. Тогава Гражданката още не знаеше, че уличните образи и персонажите излязли по-скоро от Пословиците на Бройгел, отколкото от страниците на списание Мениджър, често ще попадат в историите й.

Докато седяха пред църквичката Бане и Ката обикновено изпиваха по няколко бири, но пилотът-просяк нито веднъж не позволи на гражданката-художничка да почерпи. Фукаше се, че преди важни мачове футболният отбор на Църна Маца идва до Малкия храм на Големия светия, за да измоли победа, а на него носи каса немска бира. Това си беше сериозно предимство по време на онова кофти международно положение.

Гръмогласният и дружелюбен Бане говореше увлекателно за филми, книги и злободневия. Важно сподели и че го пускат безплатно на дневните прожекции в градските кина, защото всички го познават и вече е нещо като улична легенда. Неговата старица много му се карала, защото го подозирала, че закача сервитьорките от кръчма до трамвайната спирка, което, от друга страна, си било вярно. С едната даже редовно се мачкали - ако разбирала Ката какво искал да каже Бане. Освен това Гражданката непременно трябвало да се съгласи да пие едно кафе с Пилота-просяк там, ама не за да накара неговите приятелки да позеленеят от яд, де...
От време на време ангелообразният свещеник с очилцата излизаше от църквата и прекъсваше мисълта му, за да го гълчи, че отново е откраднал парите от иконата на Богородица с Младенеца.
Бане обичаше да разказва на Ката и за Пилота, който навремето повалял рускини, украинки и грузинки само с усмивка, облечена в безупречен униформен костюм. По онова време просякът бил чернокос и гладко обръснат войник и джентълмен.
Когато Ката го попита как се е озовал край парка на местните божества такъв рижав и еднокрак той обясни, че самолетът му е бил свален от приятелски огън. Оживял по чудо – каза - а брадата му придобила морковен цвят заради азотните пламъци. Гражданката не разбра много добре какво означава това и какво точно се е случило с пилота, но и без друго вече се смрачаваше и тя му помогна да се изправи на патериците си.
Докато вървеше с Бане по алеята към булеварда, Ката отбеляза, че си служи доста ловко с тях. Май за първи път го виждаше да върви. Бане добави, че с тези щеки можел да пребие всеки, който не бяга достатъчно бързо, а Ката му каза, че иска да опита кафето в кръчмата до трамвайната спирка най-после. После се прибра вкъщи и се затвори в стаята си.

***

Всеки път, когато Гражданката се запита дали историята за пилота-просяк е истинска или измислена, си отговаря с думите на Ерих Кестнер: Не е важно дали е истинска, а дали би могла да бъде.