Курешки

Гълъб. Оказа се че на остъкления в духа на най-добрите практики от 80-те балкон на софийската панелка се е заселил гълъб. Гражданката Ката никак не харесва гълъбите. Казва, че предизвикват неконтролируемо отвращение у нея - особено, когато се налага да ги наблюдава отблизо. Днес, от дистанцията на времето (две седмици и триста курешки по-късно) Ката заключава, че гълъбът просто безмерно се е наслаждавал на възможността да сере по зашеметяващите бели теракотени плочки декорирани с дребни, хаотично разположени кафяви, неправилни на форма капки. Порочното удоволствие е замъглило пилешкия му ум и той не е могъл да устои на зова на акащия нагон.

Първата вечер от неочакваното съжителство премина в мир и изолация. Той – сам на терасата с добре затворена врата към апартамента и широко отворен прозорец, през който винаги може да отлети. Тя – спокойно дреме пред телевизора в хола. Всъщност, по някое време, Гражданката направи неловък опит да изгони птицата чрез побутване с точилка в гръб, но той приключи без успех. Неприятният клюн само смени положението си и остана у Катини. На идната сутрин пернатото все още не беше отлетяло.

Дневната светлина окуражи Г-ката да подхване борбата за живот без гълъби по хорските тераси. Екипира се в грамадния си бял халат, надяна жълти домакински ръкавици, сложи черни очила (проклетата птица можеше да изкълве очите й!!!) и с по един елегантен старомоден чадър (тип бастун) във всяка ръка едва се престраши да пристъпи на терасата. Гълъбът стоеше с гръб към Ката - сврян в почти непристъпна ниша между предметите, струпани в единия край на балкона. Това допълнително усложняваше плана, защото явно нямаше да го срази безапелационно – ако ще и само с вида си.

В крайна сметка, след няколко безуспешни провокации и една-две нескопосани атаки, придружени с леки викове от страна на домакина, гостът продължи невъзмутимо да обитава терасата. След края на работния ден и няколкото питиета след това, Ката се прибра и отново завари гълъба на терасата. Този път беше кацнал на перваза и спеше – едно малко движение в правилната посока и щеше да извън границите на апартамент 36 на блок 12. Но той не го направи. Той спеше.

Гражданката почувства умора и безсилие – птицата се държеше с нея като нагъл завоевател, като безспорен победител в нечестната битка с пълноправния обитател на панелката и прилежащите й части. Гнусната птица, жалкият летящ плъх напълно я парализираше и в отвращението си бе неспособна да го изгони от живота си. Ката е шубе. Ката е тъпо, безмозъчно шубе. Гражданка в паника - гражданка, която започва да губи съня си… Гълъбът напълно владее ситуацията. На следващата сутрин без никаква екипировка доближи стъклената врата, водеща към балкона - само надникна, за да се увери, че кошмарът й продължава. С времето проблемът беше добил ново измерение – сега къде щеше да простре прането? Ката реши, че не й остава друго освен да свиква с идеята, че гълъбът скоро ще умре от глад на терасата й тя ще трябва да се отърве от останките му по най-щадящия крехкия й душевен мир начин.

Когато Ката се прибра вечерта на същия ден завари балкона празен, а вратата към вътрешността на апартамента открехната.