Около три часа след полунощ на 18 срещу 19 август хидравличен удар изби в щранг, намиращ се в банята на панелката, обитавана от гражданката Ката.
Когато Ката се събуди – сигурно около половин час по-късно – водата хвърчеше със свистене във всички посоки на тясното помещение и беше трудно да се различи каквото и да е наоколо. Бедната гражданка изпадна в паника и почувства отчаяно безсилие. Не спираше да трепери под грамадния бял хавлиен халат, който облече след като отражението й в локвите из коридора й напомни, че е съвсем гола. Неочаквано я зашемети една твърде ясна мисъл: „Не зная какво да правя!”.
Обади се на някакъв трицифрен номер за спешни случаи и със сподавен глас съобщи на операторката – Вкъщи… има … наводнение…. В този момент, просто… Какво да правя?!
Операторката Хикс отговаря – Ама, госпожо! Разбирам Ви, но какво искате да направя?!Спрете крана!
Гражданката К. – Кой кран?!
Операторката отново - На водата! Там където тече!
Ката все още е малко объркана - Благодаря! Лека работа!
С подгизнала кърпа в лявата си ръка едвам удържаше напъна на тънката мощна струя, а с дясната търсеше крана из нишата над тоалетното казанче. Почти опипом се добра до него и го завъртя. Водната пелена най-сетне падна, а Ката зашляпа с боси крака към входната врата. Аварията явно беше открила пътя към съседите от долния етаж, както личеше по настойчивото дрънчене на звънеца.
Светлината от лампата в коридора огря синкавото сбръчкано лице на бившия военен, който отдавна изпитваше яростна ненавист към обитателите на апартамент 36 и не беше тук, за да предложи помощта си.
No comments:
Post a Comment