Чики или Рики бил голямата любов на своята Кралица Майка. Тя се отличавала от много други кралици с това, че единственият кандидат крал, в когото се влюбила, бил собственият й чаровен наследник. Тя била готова да му прости всичко освен някакви зародиши на смелост или, пу-пу, надежда. Също и обикновени зародиши.
Чики или Рики обичал нейните магически гозби, приготвени с много любов и капка отрова. Против кураж. Добрият монарх не оставя нищо на съдбата, но пък никоя приказка не може да мине без нейната намеса.
Кралицата Майка настоявала да се кичи с короната на трагична героиня, каквато е всяка кралица от приказките, стига да не са интерпретирани от Дисни. Тя всячески се опитвала да прикрие чуждите добрини и проклетата си предателска природа, която все я отдалечавала от този образ. Понякога даже се налагало да се показва по телевизията, за да поддържа имиджа на кралското семейство.
За птичките и пчеличките в сеното
Когато пораснал, Чики или Рики срещнал стара вещица, предрешена като най-обикновена Гражданка с щедро сърце. Може би е притежавала и други приветливи части, но няма как да разберем преди принцът да публикува голите й снимки в мрежата.
Една вечер Чики или Рики предположил, че обича и тази Гражданка. Той наистина бил винаги готов да люби всички, стига да е наужким. Случвало се да пропуска някоя птичка, но само ако упорито отказва да кацне на рамото му. Или има някакъв обрив, който го притеснява и въобще не става за трофей, с който да се перчи пред другите принцове. Този вид птички предпочитал да нарича добри приятелки.
Всичко вървяло по нотите на Кралицата. Чики или Рики страдал от комплексна неувереност, която злите езици отдавали на странични ефекти от натрупаната майчина отрова. Още по-злите пък разправяли неща твърде травматични за неподготвени уши.
Онази вечер принцът се появил на прага на мнимата Гражданка с бутилка вино и малко сено. За какво му е било то приказката мълчи, но пълнолетният читател се досеща, че ако ти трябват мнима смелост и изкуствена любов, сеното е най-малкото, което можеш да вземеш със себе си на път към нови завоевания.
Злата вещица поканила Чики или Рики в дома си и двамата весело се чукнали с пълни чаши. После той се върнал при своята Кралица и бързо забравил за този романтичен епизод.
Когато нейно токсично величество видяла отново любимия си, мигом заподозряла, че Гражданката е сипала някакъв антидот в питието на невинното й момче. Обхванали я страшни съмнения, достойни само за герой от Шекспирова трагедия, а плановете, които незабавно взела да кове, не отстъпвали по хитроумност на нито една от заварените сестри на Пепеляшка.
Империята отвръща на удара с пиле
След месец принцът поканил злата вещица в кралския дом, където щял да й направи палачинки с шоколад, заедно с един от нейните хора. Когато мнимата гражданка се появила обаче нейно величество също била там и пекла пиле с картофи и капка перверзия. Бедната стара вещица дълго слушала истории от тревожното детство на младия принц и накрая уж неволно оставила след себе си красивата червена роза, която той й поднесъл. Край!
Принцът се фризира за духчето Али
Глупости, дори приказните герои правят компромиси. От дума на дума, Гражданката, Вещицата, Принцът, Чики и Рики заживели щастливо в любов и разбирателство за около две космически минути. После отровата взела да действа, а сеното да покълва наново в замъглените глави на действащите лица.
Един ден Чики или Рики, вече никой не помни, решил да подстриже топките на любимата си играчка. Любезно помолил Гражданката да му услужи със своя бикини тримър и се запътил на поход за лъскави ножници със своя меч и няколко грама от майчината отрова. Покорил някакъв свободен любознателен дух на име Али, но не след дълго се върнал при старата си, дресирана вещица, при която се подготвил за следващия поход под знамената на Кралицата.
Докато лагерувал, не забравял да отчита гласно всички изпуснати ползи от престоя си във вещерския редут. В понеделник не съумявал да реализира мечтите си, във вторник пропускал да отсреля поне четири принцеси и една митична фея, в сряда го обхващала абстинентна криза поради дефицит на табуле а ла мама, в четвъртък дори не ставал от постелята, поради което в петък вече не му се живеело.
Вълшебното заклинание, което работи безотказно
Принца не бил лишен от интелигентност и творческа мисъл макар да ги използвал само за да впечатлява някакви зеленчуци, които срещал по пътя си. Той направил замечателното откритие, че, ако твърдо и непреклонно изостави омагьосаната си вещица в събота, може съвсем легитимно да изпробва нови птички в неделя, а, когато в понеделник му се прииска отново да се върне в гражданското убежище, само трябва да изрече едно просто, но безотказно заклинание. То съдържало нещо за великата фатална любов към вещиците, трагичната съдба на един пленен принц и обещание никога вече да не прави така.
От дума на дума Принца, Чики и Рики заживели щастливо в земния рай. В понеделник се радвали на гражданска щедрост зад затворени врати. Във вторник наперено разхождали далечно северна кобилка на име Абастисия, която била мечта на куцо и сакато. В сряда Кралицата майка му перяла одеждите, а в четвъртък му правила кюфтета. Петък бил резервиран за баскетбол.
Поради нарасналата заетост и силно сгъстена програма, принцът се принудил да изрича заклинание след заклинание ту на Кобилченко от далечния север, ту на Старата вещица. Понякога в събота му се налагало да реди вълшебни думи през час - малко на едната, малко на другата. Накрая се уморил и умрял.
Смъртта на един дребосък
Ха! Нищо подобно не се случило. Не вярвайте толкова лесно на приказки. Докато Гражданката проклинала небесата, а кобилката се борила за призово място сред останалите глави в стадото, умрял някой друг. Малък, невинен дребосък, който носил щастие на предрешената вещица.
Ако това беше истинска приказка, в екарисажа щеше да влезе я някоя зла кралица, я потропваща с копита сьомга, а в краен случай - принц или поне гражданка. Тази приказка обаче не е истинска - в нея всичко е наужким.
Настанал ужас, мрак и паника във веселото кралство на мама. Чики и Рики отдавна не помнели кого да омагьосват, а кого да оставят да пасе. Нейно величество вече не била сигурна за какво точно рони крокодилски сълзи по график и се наложило да повика на помощ майката на Едип.
Всички заклинания се разбъркали и кобилката взела да препуска назад малко сюрреалистично като в машина на времето. Междувременно Гражданката си взела метлата и отлетяла през девет падини в десетата, за да се приюти при едно агне шегобиец. Сигурно защото била много разстроена от това, че някакво нечифтокопитно я нарекло твърде незряла за уважаваща себе си стара вещица. Кой знае. Никой не я видял повече.
Ако беше останала по-дълго можеше да ви разкаже и за едно змийче, което шепнеше на Чики и Рики колко ги обичат кобилките, докато се навираше в пазвата на Гражданката и други истории за лека нощ.
Лека да е нощта ви, мили мои, и благодаря за музиката.
Ваша Ката
No comments:
Post a Comment