Букурещ сигурно се шегува *

В шумотевицата около арогантното изявление на румънския външен министър Кристиян Дяконеску ясно се чуха две неща: първото е, че в близост до спорната зона в Черно море бълбука "голямо находище" на газ, а второто, че Букурещ ненадейно се е натъкнал и на някакво онеправдано румънско малцинство у нас.

Както каза господин външния министър на Румъния обаче, между европейски държави с общи интереси в толкова много области, няма причина приятелските спорове да не бъдат решавани бързо. Ето защо едва ли някой ще намери причина да не си сътрудничим и когато става дума за експлоатация на новото газово находище в нашето море, например. Също бихме могли да обединим сили около защитата на правата на населението с румънско и българско самосъзнание на територията на днешна Сърбия, която някак все не успява да се справи добре с тази задача. Обикновените белградчани и без друго не правят разлика между румънци и българи.
Ето, че, като добър съсед, Румъния дава възможност на България да покаже висша дипломация и готовност да посрещне по европейски спора, който двете държави водят в лежерна приятелска атмосфера от 20 години насам.

Нека не забравяме все пак старата си външнополитическа болка. А тя е, че България всъщност така и не създаде взаимно изгодни приятелства със някоя страна от Балканите или Черноморския регион. Да се надяваме, че никога не е късно да започнем, макар и за подобно „приятелство“ да се иска доста време и последователност. Последното не е нещо, с което можем да се похвалим. Ако бързо успеем да покажем, че сме обратното на беззъби и нерешителни със сигурност ще спечелим поне уважението на съседите си. В края на краищата защо и ние да не поискаме мнението на Международния съд в Хага по примера на добрия стар Букурещ. (През 2009 г. Съдът реши спора с бившата руска република Украйна в полза на 20-милионната членка на ЕС Румъния. Близо 80% от акваторията е богата на газ.)

Както стана ясно, официален Брюксел не се ангажира с позиция по въпроса, но висш европейски чиновник отбеляза, че страните от ЕС са добре запознати с главното условие за приемане в Общността, а именно отсъствието на нерешени териториални спорове със съседите им.
Румъния обаче направи няколко резки движения за кратък период от време. Пример за това е острото й противопоставяне на кандидатурата на Сърбия за членство в Съюза. Тогава тя обърна гръб на солидарна Европа, а разочарованието на Брюксел лесно си пролича. Нарастваща непредвидимост на Букурещ и все по-агресивното поведение на северната ни съседка обаче може да се обърне и в наша полза, независимо от глухата ни позиция по повечето въпроси.

*Румъния предяви териториални претенции към част от нашата акватория на Черно море. Северната ни съседка иска 17 квадратни километра от шелфа, обяви в интервю за телевизионния канал Диджи 24 румънският външен министър Кристиан Дяконеску.

(В. "Телеграф")