месец марц

Пролетта, дами и господа!

Сезонът на алергиите, обезкосмяването, обривите, безпочвената еуфория и сърдечните недоразумения. Предпочитан период за оттегляне в небитието от Повечето хора.

Повечето хора

Повечето хора обичат пролетта и я чакат с нетърпение. Повечето хора не са прави. Ако трябва да изведа нещата до крайност, майките на Повечето хора също не са прави. Разбира се, след светлината идва мрак.

Мрак

Човек е това, което носи. Отварям гардероба или по-точно вратата на спалнята и що да видя -сезоните дрехи са увехнали поне преди три лета. Перспективата да си купя нещо ново обаче е по-страшна от спина, рака и простака. Магазинът за дрехи, както аз го виждам, е зле осветено помещение – естествен хабитат на творенията от семейство продавачи. На латински: търговци. Не мога да общувам с тях. Не знам какво да правя дори когато не ме закачат. Избягвам ги. Щадящо е за комплексираната ми душица. Кабинки, огледала, някакви завески, найлонови торби, “със здраве да си го носите”. Ох, гоу ту хел олреди! Пред огледалото вкъщи нещата изглеждат още по-зле. Отново съм изневерила на придодата си. Клъцвам някой подгъв, раздирам нещо по ръкава, разширявам каквото мога около врата и май започва да се ядва. Не за дълго. Наближава моментът, в който всичко се свежда до това как изглеждаш по бански.

Бански

Неприятна история. В най-добрия случай: книга и мента на всеки кръгъл час. ‘Щото, нали, остава ми само да измаам една душа за милиони при това положение и да бъда благодарна. Фук ю вери мъч.

Конец, Fin, The End