Като на кино

Там живеят хора със сериозни психически проблеми, които спешно се нуждаят от специализирана помощ. Вероятно това би било първото ви впечатление от образа на Р Македония, ако току що идвате от друга планета или някак сте пропуснали последните десетилетия от историята на балканските работи. Поне така изглежда, ако случайно хвърлите някой поглед на македонските вестници. Добре че нищо от това не е вярно.

„Не съм глупак.” Това беше първата реплика на македонския ми състудент Кокан, когато се запознахме в Сараево. Щом разбра, че съм българка, побърза да ми каже, че е македонец от Битоля, но знае откъде е дошъл и дядо му. От Перник. Защо да те взимам за глупак, Кокане? Връстници сме, съседи сме, имаме и общи интереси – през ум не ми е минало. Единственото нездраво в цялата история е, че това беше първото, което смяташе, че трябва да каже на българския си колега. Оттогава минаха 10 години, но нещата са си все същите. В югозападната ни съседка не живеят само зомбирани марионетки, напълно подчинени от своите кукловоди. У нас също не се раждат само маниакално привързани към славното минало радетели за „Велика България“. Разликата е, че в Скопие насаждането на омраза е превърнато в държавна политика.

През 1992 г. България стана първата държава, която призна независимостта на Р Македония. Съдейки по поведението на македонците обаче, с този си акт София не само е изневерила на духа на добросъседството, но е отнела от Скопие любимата му храна – антибългарщината. От 20 години насам новата република неуморно се опитва да си я набавя по изкуствен път – каквото и да й струва това. На този фон лентата „Трето полувреме“ на Дарко Митревски и хърватския продуцент оскаровец Бранко Лустиг вероятно ще се окаже истински възобновяем енергиен източник за поддържане на аутистичната еуфория на македонците. При това без всякаква връзка с реалността. Езикът на киното е универсален и по-влиятелен от всяка политика, а македонското правителство явно добре го знае. Затова точно сега България не трябва да подценява нелепото поведение на скопските квазиинтелектуалци. Успехът на всяка човеконенавистна и несправедлива кауза се дължи именно на подценяването й. Дори нацизмът, в който се опитват да ни обвинят съседите ни.

А що се отнася до македонците, за да намерят най-сетне място сред съседите си може да им помогне не България, не Сърбия, не Гърция, а само собствената им държава.

(Публикувано във в. "Телеграф")