Гостоприемството е тънък занаят

Санта Мария дел Фиоре -
куполът на Брунелески

Първото което трябва да научите в Италия е как се гаврътва чашка късо и силно еспресо на крак, придружено от няколко любезни приказки с кафеджията. Докато скитате из улиците на Флоренция ще забележите, че най-често въпросният кафеджия е и собственик на заведението. По-късно можете да го видите и как мете пред кафенето си. Прави го не защото му липсва персонал или е жертва на световната финансова криза. Нито защото е дребна работа да въртиш заведение във Фиренце. Просто така показва, че е добър домакин и стопанин.

Когато реших да опитам прочутите местни бифтеци („бистека“) с бокал тосканско вино, шефът на уютно ресторантче в стара Флоренция лично се погрижи телешкото ми да е средно изпечено. Представете си достолепен прошарен синьоре с вид по-скоро на професор, отколкото на кръчмар – облечен с бяла риза, вратовръзка, черен костюм и готварска престилка съсредоточено обръща месото и зеленчуците на скарата с дълги метални щипки. За мен и приятелите ми във Флоренция имаше и допълнителен бокал от заведението - просто защото така се посрещат гости.

Ако сте от хората, които предпочитат хапване на крак и повече разходки, е добре да се оглеждате за студентските кафенета. Хилядите местни и чуждестранни учащи не само поддържат оживлението по градските улици и извън туристическия сезон, но и осигуряват „тънки“ сметки за по-пестеливите туристи.

Всички тези малки радости сa на метри от центъра на стария град, където се намира „дуомото“. Във Флоренция това е прочутата катедрала Санта Мария дел Фиоре с революционния ренесансов купол на Филипо Брунелески и кулата на предшественика му Джото, от която се вижда целия град. От площада, на който е разположена катедралата, можете да си вземете карета, да си купите картина от някой уличен художник или да се сдобиете с шаржов портрет, скициран за пет-шест минути.

Изглед от кулата на Джото

"Тук първо са флорентинци, после тосканци и на края италианци. Това важи и за сиенците, които също са граждани преди всичко друго“, отбелязва Юлис, която е моята домакиня във Флоренция. Тя е гид за туристи в тосканската столица, където се е установила след като е напуснала България преди години. Докато се разхождахме по вековния флорентински паваж, ми припомни и че конституциите ("статутите") на градовете-държави като Фиренце или Сиена са запазени от основаването им през XII век. Това прави около осем столетия гражданска традиция в Тоскана.

Дуомото

Дълъг списък със забележителности на историческата област можете да откриете във всяко туристическо бюро, да не говорим за интернет. Със сигурност обаче не бива да пропускате две неща. Първото е скулптурният шедьовър „Давид“ на Микеланджело Буанороти заедно с недовършените му каменни „роби“, които се намират в галерия „Академия“ във Флоренция. Второто е Сиена - един от най-добре запазените средновековни градове в Европа, намиращ се на около час и половина път с автобус от тосканската столица.


Сиена и Флоренция са в историческа вражда още от средата на XIII век, когато започва дългата борба за надмощие между тях. В продължение на около три столетия двете републики непрестанно си съперничат териториално, икономически и дори естетически. Всичко започва с победа над Флоренция при Монтаперти през 1260 г. и условно приключва с покоряването на опустошената от чумата Сиена през 1555 г., когато е създадено Великото херцогство Тоскана.

Гербът на Медичите

Дълбоко вкоренената вражда обаче продължава и до днес. Сиенските запалянковци например все още скандират „Монтаперти, Монтеперти...“, когато взимат победа над флорентинския футболен отбор. Продължава и спорът в кой от двата града се е зародил италианският ренесанс. За чуждестранния гост обаче Флоренция остава символ на европейското възраждане, а Сиена на съвсем не-мрачното тосканско средновековие.

Фиренце е на Медичите – династия, която дава трима римски папи и две френски кралици. Името им е замесено във всяка европейска интрига и конспирация в продължение на пет века. Най-голямото наследство от рода обаче със сигурност е Флоренция. Гербът им, наричан „топките на медичите“ заради шестте кълба, които са изобразени на него, се вижда по фасадите и помещенията на всяко палацо в историческата част на града. Той се мъдри и из цяла Сиена, макар и тя никога да не е била покровителствена от тях с такава любов както Флоренция.

Всичко в нея напомня за славната фамилия, управлявала града-държава през по-голямата част от времето между XII и XVII век. Дори днес, повече от 250 години след смъртта на последната издънка на рода Анна Мария Луиза, Флоренция продължава да дължи славата си на покровителството й. Последната Медичи е била достатъчно далновидна, за да забрани завещаните на града притежания на рода да се изнасят. В последната си воля тя е написала, че, "благодарение на тях, един ден хората ще идват от цял свят, за да се дивят на красотата и богатството на Фиренце“. Анна Мария Луиза умира бездетна през 1743 г. на 76-годишна възраст.

Сиена вечер

Докато Флоренция се радва на покровителството на Медичите, вражеската република се сдобива с един от най-успешните църковни дипломати на всички времена – св. Екатерина Сиенска (+ 1380). Смята се, че на нейните вдъхновени писма се дължи завръщането на папата от Авиньон в Рим през 1377 г. както и реформата в т.нар. папски държави, извършена от Григорий XI.

Св. Екатерина Сиенска

 Всъщност, Екатерина е била неграмотна и се е налагало да диктува на друг писмата си. Въпреки това дар-словото й печели много привърженици в целия католически свят. Според легендата св. Екатерина дори не е ходила, а се е движила по въздуха, две педи над земята. С необикновено силния си характер, упорство и твърда вяра в призванието си Екатерина Сиенска постига успех във всяко свое начинание. Изключение прави само опитът й да помири Сиена и Флоренция.

(Публикувано във в. "Телеграф")