Като начало нека да е ясно, че Гражданката Ката се отнася много подозрително към нещата, които хората правят в името на децата си - без значение дали са налични или неродени петковци. Родителите са готови на всякакви низости за своите наследници и все не й е ясно за оправдание ли ги ползват или като аргумент.
Или, би добавила още тя, в името на младите, енергичните, трудолюбивите, способните и харизматичните. Гражданите, притежаващи поне едно от изброените качества, ще се справят чудесно, затова тя не ги мисли. Ката е уверена, че мухльовците, които мамят, лъжат и ограбват на високо равнище също не са лишени от дарби. Притежават поне глупашката ганьовска самоувереност, която ги дърпа напред. Както и утехата от обяснението "всички го правят, защо не и аз". Проблемът е, че те взимат от живота на лишения от прекомерна амбиция и коварство човек, който просто иска да живее в мир.
Според Ката, голямата грешка на всички влиятелни нещастници - тайни или явни, е че сложиха ръка върху убежището на наивния, неоправен гражданин. Посегнаха на черното му море, на старата му планина, на любимата му кръчма, на средната му заплатка и на таратайката, на която вече не може да плати нито данъка нито бензина. Изгониха го от любимия му плаж, не може да познае хижата, която му е била като втори дом, а онова барче е станало свърталище на силиконови чудовища. Какво прави той: пропива се битово и става безполезен за обществото мизерник, емигрира, за да бъде полезен на друго общество или остава, протестира и търси трети изход, защото е някакъв болен оптимист. Само че зад гърба му не би застанало нито правосъдието, нито синдикатите, нито армията, ако щете.
Ката смята, че щом обществената дъвка е опряла до понятието "морал" нещата наистина трябва да са отчайващи. Това си помисли Гражданката веднъж, докато искрено се надяваше всякакви злини да споходят определен мръсник и всичките му авери.
Еднo голямо отклонение: знаете ли какво прави мухльото, когато му пришият първото пагонче? Прибира се у дома и първо заплашва близките си с всичко, което му предоставя службицата. Това, ако не покажат любовта, послушанието и уважението, които очаква то тях. Ако същият нещастник стане, знам ли, член на правителството, например, то по същия начин печели респекта на колегите си от министерски съвет. Този си е мечтал всички да го обичат. Да се страхуват от оскотялата му душа обаче е единственият постижим ефект за мухльото.
Виждате ли, политикът непременно трябва да се ползва от информационните плодове на безличното пагонче, но самото човече с чин не бива да става управленец. Дори да притежава комбинативна мисъл, анализаторски способности и бързи реакции, той преди всичко е един осакатен индивид. Всеки, който се е съгласил да си окачи пагон, явно или тайно, вече е лишен от необходимия за един лидер личностен мащаб. Той доброволно се е отказал от свободата си на избор, на изразяване и на движение. В името на какво? На родината? На сигурността? На врага, ако щете?
Ката просто не вижда как може да излезе политик по неин вкус от човек, взел на младини толкова страшно решение. Как той ще се застъпи за правата и свободите й, ако е намерил себе си в сенчестите коридори на службиците. След като се е отрекъл от творческия дискомфорт на живота, би трябвало да отреже и пътя си към парламент, министерски съвет и президентство. Защото, в идеалния случай, който изглежда загатва Гражданката, там би трябвало да виреят свободни хора. Изглежда обаче всички се оглеждат за някакви имена без биография - чисти и неопетнени. Не свободни да разкрият миналото си с пребродените му пътища, а лишени от такова. Странна работа, би казала Ката.
