19.1.09

...

7. Ирина
Едва ли се е увличала по друго четиво толкова колкото по Закона за движението по пътищата, който наизусти преди десет години. Славната ни съвместна гимназиална история включва тормоз над влюбени двойки в парка, замеряне на влюбени двойки с пържени картофки в Макдоналдс, телефонни шеги за сметка на влюбени двойки и други форми на детинско презрение към някои конвенционални порядки в околния свят. Първа грижа все пак ни бе преследването на юношеските ни увлечения. Противоречиво но факт. Най-хубавото от всичко беше, че всеки детайл от училищното ни всекидневие беше страшно важен и интересен. Бележки по време на час, издевателства над учителите, свалки през междучасията, безсънни училищни екскурзии, безгрижен смях, закачки и сладко-горчиви сълзи на две глупави ученички: това са всички заслужаващи внимание причини, заради които да я обичам by default.

8. Ема 
Наум я наричам Ема – Страшния съд. Ема е дребно и слабовато вулканче от нервност, хумор, морализъм, грижовност, съчувствие, злост, вина и ненавист. Ако я вземеш на сериозно е сигурно, че ще си изпатиш. Дори да не я вземеш никак пак ще пострадаш. При всички положения обаче прави живота по-шарен, забавен и емоционален :) Ако ми говореше напоследък, щях да й кажа – продължавай все така шемет! 

No comments:

Post a Comment