АКО МОЖЕШ!

Мартин Дончев, на 21 години
написано на 01.06.1993-та

***
Господи,
помогни ми да унищожа омразата с любов,
помогни ми,
когато съм самотен
да разбера,
че всичко, които виждам
е част от мен,
помогни ми,
когато миналото се опитва
да отрови бъдещето,
убива настоящето,
помогни ми,
когато въпросите са толковоа много,
че не остава място за мен между тях,
помогни ми,
когато във всеки виждам част от себе си
и тази част ме мрази,
помогни ми
да избягам от Знанието
в Нищото
и там да бъда Себе си
не само тяло с психика и мозък,
помогни ми,
когато напрежението стане толкова голямо,
че заема мястото, което трябва да заемам Аз
и ставам самото Напрежение!

За да бъда жив -
дай ми стремеж към щастие!
За да усетя стремежа-
дай ми болката!?
За да контролирам болката-
дай ми воля за живот!
За да не умра-
не ми давай Щастие!

Помогни ми
да не се обръщам назад,
когато тръгна натам,
откъдето няма на тук!

Ако не можеш,
помогни ми,
Господи,
Никога да не узная,
че съм говорил не само с Теб,
но и с част от себе си!
***
От тефтерчето на Марти…

Взето назаем от сайта на Белчо Дончев tovae.to