Кул шит за картоф, пъпеш и една малинка

С И. разговаряхме за картофите и пъпешите. По-точно аз му отвърнах с история за пъпеши и картофи. Закле ме да запиша диалога ни, който и без друго се проведе в писмен вид. Нека си припомня откъде започна всичко.

Беше нощта на Преображение.

И. изпаднал в тревожно униние поради незамисляне. отишъл в парка да потича. Когато се прибрал у дома, взел да чете Епиктет. Започнал да се замисля. "Неработата не е по-лека от работата", заключи И.

Замислил се за изборите в живота. За хленченето и усукването. За неизменното наличие на достатъчна сила да избираш себе си. После спомена нещо за стоицизма, Диоген и фенера му.

И. се пита какъв иска да стане като порасне и защо му липсва мотивация. (Освен, че е влюбен и прекарва романтична ваканция, гнездейки в столицата.)

Отговарям, че няма смисъл от мотивация и се връщаме на първата част от въпроса.

Какъв искам да стана като порасна?

Предлагам му да стане радостен.

Какво представлява мързелът, попита И.

Казвам, че е мазохизъм, както и феноменално нежелание да спреш да се самобичуваш, вследствие на същия.

И-точка: Съществува ли полезна доза мазохизъм?
Аз: Съществува полезна издръжливост на болка, която е важна за творческите процеси. Представи си, че правиш торта и леко замазваш с шпатула пухкав бял крем по нея. Никога не съм правила торта.

Продължаваме след кратка пауза.

Аз: Според Ю. животът не е рационален. Било полезно понякога да се къса сиджимката.
И-точка: Да, той не е, но ние сме. Нормално. От това са ни сите тегоби.

Тук преминавам към картофите и пъпешите.

Първи вариант: Решаваш, че като пораснеш, ще станеш картоф. Но не ставаш картоф. Ставаш пъпеш. Един малко тъжен пъпеш, който е мечтал да бъде картоф.

Втори вариант: Картофът не е и мечтал да стане сладък, сочен пъпеш и е доста доволен от развитието на събитията. Същевременно знае, че, при всички рационално вложени усилия да стане картоф, някак се е превърнал в пъпеш и това едва ли е само негова заслуга. Започва да подозира, че си е бил пъпеш по подразбиране и цялата картофология е била напразна.

Трети вариант: Искаш да станеш пъпеш, но го докарваш само до картоф. Изпадаш в дълбока депресия. Пропиваш се и, както много други картофи, ставаш на водка.

Четвърти вариант: Картофът установява, че е бил глупак като е искал да става пъпеш. Да си картоф е много по-добре, дава по-широки възможности за реализация. Пържен, печен, на пюре. За водката да не говорим.

И-точка: Вариант три е този, който ни вълнува в момента. Искаш да станеш пъпеш и откриваш в себе си пъпешизъм, смесен с картофизъм. Знаеш, че пъпешът е възможен, но се доближаваш до картофообразие.

Пети вариант: Ти си картоф и пъпеш - жертва на генно извращение. Пъпеш в кожата на картоф или обратното. Взираш с в себе си и се питаш: Защо съм картоф? Защо съм пъпеш? Накрая ти писва и се превръщаш в супергерой. Като Спайдърмен. Спасяваш света. Междувременно Батман доброволно влиза в психиатрия, защото се е сбъркал от драматизъм и строги принципи.

Вместо епилог: Това е като епилог, но и като нещо друго. Картофен пъпеш? Пъпешообразен картоф?

Радвай се, просто се радвай. Като идиот.

Вариант шест, шест и половина: Докато се чудиш картоф или пъпеш искаш да станеш се превръщаш в малинка и въпросът престава да стои на дневен ред. Малинката не пита за разрешение да бъде малинка.

И-точка: Чудно. Яко ако*.
Аз: Като малка исках да стана водопроводчик.
И-точка: А аз - ватман.

* Кул шит.