12.7.19

Тито, Сталин, Рокфелер и Ротшилд летели в един самолет...

Разказ на Борис Дежулович, Причигин, 2015




Практически цял живот - от дете! съм запленен от тези истории. Маниакално се занимавам с всякакви теории на конспирацията: от тези, глуповатите, до онези, най-глупашките! Стигнах до заключението че, особено в наши дни - с помощта на тези глобални социални мрежи и онлайн инструменти, конспиративните теории са се превърнали в невероятен глобален феномен. 

Установих, че теорията на конспирацията е вицът на нашето време. Нямам предвид шеговития характер на глуповатите конспиративни теории, а техния комуникационен и социален капацитет. Днес теориите на конспирацията се разказват така както едно време се разказваха вицове. Събере се компания и, след като пийне малко, най-сладкодумният дава знак на останалите да замлъкнат, събира ги около себе си и казва нещо от рода на: "Чухте ли онова за хората рептили, а...?!"

Теориите на конспирацията предполагат, че живеем в напълно контролиран свят, в пространство на страх и пълен контрол от някаква мрачна свръхсила, световно свръхправителство. Както по време на комунизма се разказваха вицове така днес конспиративните теории се разказват в новите условия на някакъв вид диктатура. Затова понякога тези теории започват както някога започваха вицовете. 

Например: "Тито, Сталин, Рокфелер и Ротшилд летели в един самолет ..." Това може да е началото на добър виц, но и на добра конспиративна теория - да речем за кемтрейлсите. Понякога е достатъчна съвсем дребна намеса във вица. 

Муйо изобретил двигател, задвижван от обикновена вода, например. Спомняте ли си този виц? Муйо и Сульо месеци наред отивали до бензиностанциите и искали да им напълнят резервоара с вода. Шефът им сипвал вода, след което Муйо вадел по една таблетка от джоба, пускал я в резервоара и си отивал. Разбира се, след шест месеца, собственикът на бензиностанцията, видял в това фантастичен бизнес шанс, помолил Муйо да му продаде таблетките. Той отговорил, че и през ум не му минава да ги продава. Собственикът настоял: "Кажи си цената!", но Муйо отвърнал, че няма такива пари, които биха променили решението му. Тогава собственикът му предложил десет милиона евро. Муйо отговорил: "Десет милиона евро? Добре, може." Взел парите, дал му таблетките и отпътувал, заедно със Сульо. Тогава Сульо се обадил: "Добре, бе, Муйо, глупак такъв, как ще се придвижваме ние сега?" - Ми на газ, както и досега, отговорил Муйо. 

Исках да кажа, че това някога беше виц, а днес е материал за Dnevno.hr (популярна хърватска жълта новинарска страница), например. Знаете как става: "Тайната, за която целият свят мълчи! Босненският гражданин, изобретателят М., е открил мотор, задвижван от вода, но големи корпорации са откупили изобретението му за 10 милиона евро, за да продължат да ни обират, чрез монопола над фосилните горива."

Конспиративната теория, както и вицът, има следната обществена функция - както вицът освобождава този, който го разказва (а и който го слуша) така и конспиративната теория, всъщност, деконструира реалността, която ни заобикаля. Тя демонтира това страховито световно владичество на великите сили, корпорации; световни правителства; нов световен ред. Нейното послание, както и при вица, е приблизително следното: "Майната ви, илюминати, юдеомасони, билдерберги, трилатерали - можете да правите каквото искате, можете да го правите колкото искате, и всекиму, комуто поискате, но ние знаем всичко за вас!" 

Точно както и при вица, трябва умееш да разкажеш добре една теория на конспирацията. Има хора, които не го умеят много добре. Всички познавате хора, които не умеят да разкажат виц. Те не умеят да разказват и конспиративни теории. Появява се някой нещастен човечец, напълно лишен от всякакъв усет за теории на конспирацията, и те заговаря: "Слушай, слушай, да ти кажа нещо - знаеш ли, че Елвис Пресли е мъртъв?" 
- Да, защо..? 
Той: "Не, не, обърках се - исках да кажа жив! Жив. Елвис Пресли е жив! Не, не, всъщност не беше Елвис Пресли, а Хитлер! Знаеш ли, че Хитлер е жив?!" 
- ...
Той продължава: "Дал се е да го потопят в някаква бъчва, пълна с течен азот, за да го съживят отново с развитието на съвременната медицина..... А, не! Не! Това беше Уолт Дизни! Уолт Дизни беше!"

Разбира се, вие го наблюдавате със съчувствие: нещастния човечец, който не умее да разказва, а той ви обяснява, че, макар и да не умее да разказва толкова добре, колкото Крешимир Мишак (хърватски журналист и телевизионен водещ, известен с псевдонаучните си теории), все пак това е чудесна конспирация! 

За добре разказаната конспиративна теория не е все едно нито кой я разказва, нито къде, както и при вицовете - отново имаме паралел! Като при вицовете, както съществуват народи, нации с подчертано чувство за хумор, така имаме и такива с подчертано чувство за конспирация. Имаме големи, сериозни нации, които разказват конспиративни теории изключително и само за своя сметка, а имаме и едни малки, дребни, фрустрирани нации, на които всички други са им виновни. 

Например, вземете американците. Сериозна, голяма нация! Те разказват конспиративни теории изключително и само за своя сметка. Погледнете: тяхното разузнаване убило Кенеди, тяхната НАСА е заснела кацането на Луната в някаква пустиня в Невада, тяхното правителство и министерство на отбраната пазело документи за извънземни посетители на Земята. Не дай си Боже извънземните да кацнат някъде другаде! - Само при американците! Никога не сте чували обаче, че зад 11-и септември и разрушаването на Световния търговски център в Ню Йорк стои, знам ли, Хърватската епископска конференция (организация на Католическата църква е Хърватия), Матица Хърватске и Дружба "Братя на Хърватски дракон" (хърватски патриотични организации). Те нямат шанс - и това са го сторили американците! 

От друга страна, съществуват малки, изнервени и дребни народи, като хърватите, да кажем, на които винаги другите са им виновни. Да речем, ако през войната е разрушен Стария мост в Мостар или е избит град с размера на Сисак - това ще да е дело на Британското разузнаване. В мирно време -  измре ли град с размера на Сисак - виновни ще са им кемтрейлсите. Не са шега работа тези теории... 

Нещо, което досега не съм разказвал. Като при вицовете, интересуваше ме кой измисля тези неща. Стотици пъти съм се питал кой измисля вицовете. По същия начин ме интересува и кой измисля тези конспирации. Кой е този гений, който вечер сяда на дивана си и измисля как, да речем, Земята е равна плоча, а в края на океана има някакви ледени планини с огромен комплекс от антени, които подвеждат джипиесите на корабите и самолетите като ги убеждават, че Земята е кръгла и така нататък. 

Започнах разследване - все пак съм журналист, а не писател - интересуват ме отговорите. Обадих се на Крешимир Мишак. (Това наистина на никого не съм разказвал още! Ексклузивно на вас го споделям днес, ако не ме прекъснат от телевизията.) Разбрахме се да се срещнем на Еспланада (известен хотел) в Загреб. Отидох в уречения час. По някое време до мен се изправи някакъв тип, разбира се, облечен в черно. 
Пита: "Господине, чакате ли някого?" 
Отговарям: "Това наистина не е Ваша работа." 
Той се усмихна, кимна и каза: "Да, да. Господин Дежулович..." 
Прекъсвам го: "А откъде знаете как се казвам?"
Той отвръща: "Аз съм втори секретар в Американското посолство. Ние всичко знаем. Знам кого чакате и знам защо го чакате, но вие сте разумен човек, вие знаете, че всички тези теории на конспирацията са пълни глупости (pizdarije)." 
Аз: "Знам." 
Той: "Знам че се занимавате с това, знам че сте се занимавали с това във Ферал."

Впрочем, наистина измисляхме такива неща във Ферал. Измисляхме всякакви глупости. Веднъж написах за Ферал голяма теория на конспирацията за това защо (добрата теория на конспирацията винаги предполага, че никога не сте се замисляли за нещо) часовниците от всички реклами във всички списания са със стрелки, които сочат два без десет? Помислете за това! 

Сещам се и за тази заебанция, когато обявихме, че Франьо Туджман е извънбрачно дете на Йосип Броз Тито. Тази беше доста добра. Имаше и добър отзвук в белградския печат, който предаде тези неща. Спомням си, мисля че бяха "Вечерни новости", които даже питаха Светозар Вукманович-Темпо (известен черногорски комунистически деец, изпълнявал е мисии в България по време на Втората световна война) дали е възможно Туджман да е.... Старият другар Темпо каза, че за първи път чува за това. 

Както и да е, говорим с господин американеца. Казва: "Виждам, че разбирате доста от тези неща" и хвърля на масата предложение, което не се отказва - десетдневно пътуване в САЩ (нещо като writers residency) с журналистическа стипендия. 
"Ще ви е интересно!" 

Добри пари, всички разходи са поети. Защо не? Заминавам аз с няколко прекачвания - Франкфурт, Ню Йорк, Лас Вегас. В Лас Вегас пред хотела ме чака някакъв тип, даже двама. Сядаме в автомобила им - автомобил без отличителни белези. Откарват ме на стотина мили извън града в пустинята Невада. Стигаме до ограда, до втора, после първи контролен пункт, втори и накрая гледам табела Зона 51. Пляскам се по челото и си казвам: Да, бе, глупако! Area 51! 

Показват ми целия комплекс, въвеждат ме вътре, влизаме в асансьор, с който се спускаме на около 150 метра под земята, сядаме в някакъв електромобил и след лабиринт от коридори стигаме до голямо помещение, пълно с хора, подобно на журналистическа редакция. Маси, компютри, хората нещо правят, даже има и бар, край който стоят, разговарят и се смеят. Цари доста непринудена атмосфера. 

Водачът ми се обръща към мен: "Ето, виж, така биха изглеждали нещата: 200 хиляди евро годишно като начало, плюс платен отпуск и то само за три теории на месец. Колкото по-глупави, толкова по-добре". 
Питам: "А трябва ли да се подписвам под тези неща? - Не, не, пази боже. Вие ще продължавате да пишете за Globus, Slobodna Dalmacija, Oslobodjenje (хърватски и босненски периодични издания) а тук ще пишете под псевдоним. 
Питам: "А мога ли сам да си избера псевдоним?" Kазва, че може.  
Аз: "А мога ли да използвам "Роби К" (герой от сатиричните колонки на друг автор във Ферал - Виктор Иванчич)? - Не - казва той. - Този е зает, защото имаме един такъв в отдела за вицове. 

Тук си давам сметка, че така се появяват вицовете. - Кой ще бъда аз тогава? 
- Ти ще бъдеш "Зринка К" (псевдоним на автор от Dnevno.hr), казва. 
- Не ви ли е страх, че утре като Зринка К ще публикувам всичко това в Dnevno.hr?, питам. 
Казва: "Разбира се, че не ни е страх! Именно!". Допълва: "Да не би да мислите, че някой ще ви повярва?". 

- Имам само още един въпрос. - казвам аз. - Всъщност, два въпроса: първият е мога ли да пуша? 

Той. "Ама, разбира се, това е Area 51 - ние сме извън закона. Кой е вторият въпрос?"

 - Защо го правите? Защо измисляте тези кретенски, идиотски теории? Не разбирам какъв им е смисълът. - казвам аз. 

Той отвръща: "Драги господине, нашата цел е да всеем страх, паника и ужас. Светът се управлява, а хората се контролират много по-лесно, когато ги убедите, че съществува тайна организация, която желае да управлява света и да контролира хората."

Затова, като ви казвам, че това са глупости; че теориите на конспирацията са невиждана глупост, вярвайте ми! Аз знам! Теориите на конспирацията са глупости, които измислят американците в подземна лаборатория в Area 51, Невада, за да контролират хората и да управляват света.

20.9.17

Всичко е наред

Сбогом, "още малко". Сбогом, тапети, тигани и мазни пръски. Любови и случайни срещи - сбогом! Сбогом прелюдии, финали и завръзки. Рождени дни и нови години. Сбогом приятели, срамоти и самоти. И грамоти. Сбогом! Врат, ръка, нос, уста - сбогом! Сбогом, прически. Пръсти, зъби и стъпала. Сбогом, избори и смисли. Сбогом, мозък и черва.


1.5.17

АКО МОЖЕШ!

Мартин Дончев, на 21 години
написано на 01.06.1993-та

***
Господи,
помогни ми да унищожа омразата с любов,
помогни ми,
когато съм самотен
да разбера,
че всичко, които виждам
е част от мен,
помогни ми,
когато миналото се опитва
да отрови бъдещето,
убива настоящето,
помогни ми,
когато въпросите са толковоа много,
че не остава място за мен между тях,
помогни ми,
когато във всеки виждам част от себе си
и тази част ме мрази,
помогни ми
да избягам от Знанието
в Нищото
и там да бъда Себе си
не само тяло с психика и мозък,
помогни ми,
когато напрежението стане толкова голямо,
че заема мястото, което трябва да заемам Аз
и ставам самото Напрежение!

За да бъда жив -
дай ми стремеж към щастие!
За да усетя стремежа-
дай ми болката!?
За да контролирам болката-
дай ми воля за живот!
За да не умра-
не ми давай Щастие!

Помогни ми
да не се обръщам назад,
когато тръгна натам,
откъдето няма на тук!

Ако не можеш,
помогни ми,
Господи,
Никога да не узная,
че съм говорил не само с Теб,
но и с част от себе си!
***
От тефтерчето на Марти…

Взето назаем от сайта на Белчо Дончев tovae.to

30.12.16

Кул шит за картоф, пъпеш и една малинка

С И. разговаряхме за картофите и пъпешите. По-точно аз му отвърнах с история за пъпеши и картофи. Закле ме да запиша диалога ни, който и без друго се проведе в писмен вид. Нека си припомня откъде започна всичко.

Беше нощта на Преображение.

И. изпаднал в тревожно униние поради незамисляне. отишъл в парка да потича. Когато се прибрал у дома, взел да чете Епиктет. Започнал да се замисля. "Неработата не е по-лека от работата", заключи И.

Замислил се за изборите в живота. За хленченето и усукването. За неизменното наличие на достатъчна сила да избираш себе си. После спомена нещо за стоицизма, Диоген и фенера му.

И. се пита какъв иска да стане като порасне и защо му липсва мотивация. (Освен, че е влюбен и прекарва романтична ваканция, гнездейки в столицата.)

Отговарям, че няма смисъл от мотивация и се връщаме на първата част от въпроса.

Какъв искам да стана като порасна?

Предлагам му да стане радостен.

Какво представлява мързелът, попита И.

Казвам, че е мазохизъм, както и феноменално нежелание да спреш да се самобичуваш, вследствие на същия.

И-точка: Съществува ли полезна доза мазохизъм?
Аз: Съществува полезна издръжливост на болка, която е важна за творческите процеси. Представи си, че правиш торта и леко замазваш с шпатула пухкав бял крем по нея. Никога не съм правила торта.

Продължаваме след кратка пауза.

Аз: Според Ю. животът не е рационален. Било полезно понякога да се къса сиджимката.
И-точка: Да, той не е, но ние сме. Нормално. От това са ни сите тегоби.

Тук преминавам към картофите и пъпешите.

Първи вариант: Решаваш, че като пораснеш, ще станеш картоф. Но не ставаш картоф. Ставаш пъпеш. Един малко тъжен пъпеш, който е мечтал да бъде картоф.

Втори вариант: Картофът не е и мечтал да стане сладък, сочен пъпеш и е доста доволен от развитието на събитията. Същевременно знае, че, при всички рационално вложени усилия да стане картоф, някак се е превърнал в пъпеш и това едва ли е само негова заслуга. Започва да подозира, че си е бил пъпеш по подразбиране и цялата картофология е била напразна.

Трети вариант: Искаш да станеш пъпеш, но го докарваш само до картоф. Изпадаш в дълбока депресия. Пропиваш се и, както много други картофи, ставаш на водка.

Четвърти вариант: Картофът установява, че е бил глупак като е искал да става пъпеш. Да си картоф е много по-добре, дава по-широки възможности за реализация. Пържен, печен, на пюре. За водката да не говорим.

И-точка: Вариант три е този, който ни вълнува в момента. Искаш да станеш пъпеш и откриваш в себе си пъпешизъм, смесен с картофизъм. Знаеш, че пъпешът е възможен, но се доближаваш до картофообразие.

Пети вариант: Ти си картоф и пъпеш - жертва на генно извращение. Пъпеш в кожата на картоф или обратното. Взираш с в себе си и се питаш: Защо съм картоф? Защо съм пъпеш? Накрая ти писва и се превръщаш в супергерой. Като Спайдърмен. Спасяваш света. Междувременно Батман доброволно влиза в психиатрия, защото се е сбъркал от драматизъм и строги принципи.

Вместо епилог: Това е като епилог, но и като нещо друго. Картофен пъпеш? Пъпешообразен картоф?

Радвай се, просто се радвай. Като идиот.

Вариант шест, шест и половина: Докато се чудиш картоф или пъпеш искаш да станеш се превръщаш в малинка и въпросът престава да стои на дневен ред. Малинката не пита за разрешение да бъде малинка.

И-точка: Чудно. Яко ако*.
Аз: Като малка исках да стана водопроводчик.
И-точка: А аз - ватман.

* Кул шит.

Из дневника на ваш'та Надежда и Гражданка: И престани да си гризеш пръстите

Предупреждения, знаци и знамения. Мистики и учения. Различни измерения. Съвети и поучения. Видения и привидения. Хороскопи, карти таро и числа. Окултни четива. Убеждения, премеждия и стъпала.

Всичко в за добро. Върти се, колело! Умножи по нула. Какво си се надула?!

Виж. Не знаеш накъде вървиш. Въртиш се в кръг като дервиш.

Вземи и ще дадеш. Надежда има колкот' щеш.

Времето е бреме. Преструвай се. Любувай се.

И престани да се гризеш пръстите.